Beyonce Experience 2007

Айде време е тези, които са имали късмета да видят на живо Бионсе на концертите и от турнето да споделят с нас, невежите, впечатленията си и емоциите, които са изпитали по време на концерта ,на който са присъствали.Та и ние (тези, които не сме присъствали)да се порадваме

Тъй като вече съм разказвала за тези си преживявания, ще копирам написаното. Така е още по-вълнуващо, защото съм го писала веднага след концертите, когато емоцията беше на макс! Дано не съжаляваш, че попита... Мен малко ми трябва да се разприказвам по тоя въпрос... хихи

Германия отново приюти любезно чуждоземци, които искаха да бъдат част от преживяването с Бионсе. Този път, за разлика от концертите на Майкъл и Мадона, на които съм била, смея да твърдя, че аз и Акси бяхме единствените НЕгерманци в залата. И преди сме предизвиквали изненадани погледи, когато кажем, че сме пътували специално за концерт, но в този случай имах чувството, че хората бяха готови да ни се поклонят доземи. Това, знаете, си има и предимство. Говориш си каквото ти е на душа, без да се притесняваш, че някой ще те разбере...

Към обяд на 17-ти май пристигнахме пред Konig Pilsener Arena в Оберхаузен. Пред един-единствен вход имаше не повече от 15 души и ние така се наместихме до тях, че на практика заехме позициите на осми-девети в групичката...





След като кротко и спокойно изчакахме там два часа, в един момент настана паника и феновете около нас наскачаха и започнаха да си прибират багажа, говорейки си нещо на немски. Ние багаж нямахме (придвидливо!) и просто се втурнахме в посоката, към която побягнаха някои. Оказа се, че там където сме чакали изобщо не е вход и че всички (независимо какви категории билети имат) ще минават през централния, където в този момент подреждаха преградите. Беше голяма суматоха и групата, която вече наброяваше поне 50 души само изчакваше отстрани и оглеждаше как точно ще се подредят нещата и къде точно трябва да се нареди. Този път Акси показа доста добър хищен усет (типично за горд представител на вида блатни катерици) и се шмугна пред един от общо шестте коридора. Бяхме най-отпред!



Чакането минаваше съвсем спокойно, като на всеки кръгъл час всички ръкопляскахме. Така отбелязвахме все по-малко оставащото до началото на концерта време. Тъй като билетите за терена бяха в две категории, около 16:00ч. минаха да сложат лентички на онези, които бяхме за отпред.



Опашката пред залата ставаше все по-голяма и се очакваше да започнат да ни пускат в 18:30ч.





С типична немска прицизност, не по-късно от посоченият час охраната започна да пуска. Както вече казах, ние бяхме отпред на единия вход и вероятно първи влязохме във вътрешността на залата. Аз бях на редбул. Аксиния по принцип си е хай, така че очаквах да не срещнем никакви препятствия по пътя към първи ред. Хързулнахме се пред вътрешния вход, на който пишеше innenraum (от там би трябвало да влизат всички хора с билети за правостоящи), но каква беше моята изненада, когато усетих как хората не се редят след нас, а тичат в двете посоки. Креснах на човека, който стоеше пред вратата и попитах какво става. Имах късмет, че говореше английски и не се стряскаше лесно. Обясни ни, че абсолютно всички ще влизат през всички вътрешни входове, независимо от билетите, които имат и че този пред който стояхме ние и още десетина заблудени е най-отдалеченият от сцената и ще го отворят най-късно. Докато вървяха "сладките" ни приказки, вътре влизаха още и още хора... Паникьосах се! Много! Акси хукна да види какво е положението на другия вход. Върна се полуентусиазирана. Човекът обясни, че е по-добре да се преместим там, защото входът ще е много по-близо до сцената и ще стигнем по-бързо. На въпроса ми дали ако мина от този все пак ще мога да бягам натам, той отговори с "не", което ме стъписа още повече. Обясних му, че нямам намерение да вървя спокойно след като съм си домъкнала задника от България за тоя концерт и съм чакала толкова часове отпред. Той се усмихна нагло и все пак запазил търпение ни повтори, че е по-добре да се преместим. Каза ни числото 103. Хукнахме. 103 имаше поне 30 души пред себе си. 104 също. Да не говорим за останалите нясни в съзнанието ми числа. Просто виждах как след като направихме всичко необходимо, за да стигнем отпред, съдбата ни се изхрачваше отгоре и ни се подхилваше с остатък от слюнка по джуките си. Но после Енергията долетя и направи така че 103 беше един от първите отворени и въпреки че ние бяхме назад, не всички хора пред нас се бореха за нашите позиции. Някои дори имаха седящи места (ЗА БОГА!!!). Минаваше се през трибуните по стълби. В този момент хванах Акси и я дръпнах през няколко души. Казах й да ме следва ако ще и да падах хора по пътя ми. Някакси успяхме да се шмугнем бързо по стълбите и когато стъпихме долу, хвръкнахме към сцената. Имаше много бягащи хора. Аз не виждах нищо, просто си представях първи ред... първи ред... първи ред... И слаломирах около хората... Охраната се опита да спре някаква група, в която попадах и аз. В този момент блатнокатерическият ми инстинкт се включи на макс и с нетипична за мен ловкост просто заобиколох масата от хора и вече нямаше нищо, което можеше да ме спре. Помня гледката. Сцена. Решетките на първи ред. Посредата вече имаше хора, но точно пред мен, вдясно, беше празно. Сигурно ви се е случвало да изживявате нещо на бавен каданс. Точно така си спомням онова, което се случи. Как на бавен каданс бягам с всички сили и на още по-бавен как мощно се изтърсвам с всичките си 50 килограма на пода и се хързулвам пред решетката. Няма друго по-артистично докопване до първи ред, заклевам се!!! В следващия момент скочих и се хванах за решетката, докато две момичета до мен, шокирани от каскадата ми, се опитваха да ми помогнат. Изгледах ги странно. Не разбрах какво искаха от мен. За мен целта беше решетката!!! Следващото, което направих беше да се обърна и да потърся с поглед Акси. Тя тичаше към мен и аз успях да избутам ръката на човека отдясно, който се опитваше да запази място за някой друг до него. Тя се намести между нас и в момента, в който осъзнах, че сме успяли казах: "Бааааааааааси как се изтърсих!!!!!!!!" В същия този момент усетих коленете си двойни, туптящи и едва ли не плувнали в кръв. Не исках да поглеждам какво им е. А и не можех. Зад мен вече се бяха лепнали някакви хора и не можех да мърдам много. Докато събличах якето си осъзнах, че съм си контузила и пръста, от който шуртеше кръв. Якето ми беше бяло. Познайте какво му се случи... И все пак, в този момент бях щастлива!...



Започнах да се ослушвам за музиката, която вървеше. Видях, че пускат и клиповете на екраните. Една след друга врътнаха Jump на Мадона и Professional Widow на Тори. Супер фенско. Аз вече бях загряла (както и бедните ми копитца). Последваха подгряващите изпълнители. Някаква руса дама с целулит и Лемар с божествени очи и невероятен глас! Но аз се пазех за Бионсе. Още повече, че усещах как поради липсата на вода (в тази Германия явно се очаква, че хората в едно затворено помещение би трябвало да си я набавят по неведоми пътища, но не и с помощта на екипа там) ми отмалява. Добре че имахме въздух... Скоро започнаха да изкарват припаднали момичета. Щях да се разплача. Винаги ми е много мъчно, защото и аз съм била в подобна ситуация. Седиш с часове наред, стигаш някаква готина позиция и в един момент губиш съзнание. Що за подигравка на същата онази съдба, която ни прати за зелен хайвер пред грешен вход?!?

Малко след 21:00ч. светлините изгаснаха за пореден път и залата избухна... Започваше!!! Всички от вас, които са виждали любими изпълнители на живо знаят какво е да зърнеш човека за пръв път на такова малко разстояние от теб. Сюреалистично... нереално... хипнотично... А Бионсе на всичкото отгоре допълва картинката с изключителната си красота. Как да не се просълзи човек?!?... (Добре де, аз се просълзих заради пушека, който ми раздразни очите, но и истинският рев щеше да последва нататък...)



Концертът не може са се разкаже. Той трябва да се гледа и преживее. Аз преживях за пореден път една изключителна емоция, от която продължават да ми настръхват всички недепилирани косъмчета по тялото. Шоуто беше страхотно, а подборът на песни направен като за мен. Перфектно!!! Единственото нещо, което на моменти ме изкарваше извън нерви и заради него спирах да пея и започвах да крещя ругатни на български, беше мазният чичко с камерата, който постоянно щъкаше отпред. Дрисльо! Но пък в моментите, когато се отдаваше на други ъгли и гледни точки всичко беше пред мен, най-вече Бионсе...



Тя изпя почти целия B'Day и най-големите хитове от Dangerously in Love. Имаше и Destiny's Child medley, както и две песни от Dreamgirls.




На Me Myself and I за пръв път дойде в нашата част на сцената. Вървеше и гледаше към публиката. В този момент разтворих знамето и се разкрещях. Не само че се загледа в него, но и кимна. В този момент с Акси се спогледахме и писнахме на умряло! Дали е успяла да прочете целия надпис не знам, но със сигурност фиксира българското знаме!!! То разбира се беше единственото и не може да не й е направило впечатление. Да, тук преживях втория си оргазъм!




На Flaws and All се разплака. По сценарий. Но беше толкова мило и красиво, че ревнах и аз. Този път нямаше пушек...




В един момент така се бях сляла с емоцията, че просто не спирах да пея, да крещя и... да набирам телефони на щастливци.



Някои слушаха Ring the Alarm...



Други ТРЯБВАШЕ да слушат Suga Mama, но спяха...



Трети слушаха Listen и плачеха заедно с мен...



На последната песен се разплака и Акси и досадният оператор успя да улови този момент, така че цъфнахме на големия екран в средата, където винаги дават и публиката, докато Бий се сбогува с нея.
Един щастливец си тръгна от залата с кърпата, с която Бионсе нежно попи лицето си. Ние си тръгнахме щастливи, че станахме част от това невероятно шоу и убедени повече от всякога, че тя е НЕЧОВЕК! Сигурна съм, че всеки един човек в залата си тръгна с усещането, че е бил докоснат... от БОГИНЯ!...

Това са клипчетата, които успях да направя с апарата, който ползвах. Обърнете внимание на He Loves Me. НЯМА ТАКОВА ПЕЕНЕ, МАМКА МУ! А на Speechless човек спокойно може да се подмокри... (Клипчетата са качени в youtube)

Me Myself and I

He Loves Me

Beyonce up close and blurred

Jumpin Jumpin

Bug a Boo

Speechless

Ето снимка на пораженията веднага щом се прибрахме (което беше 2 часа след края на шоуто и около 7 часа след като си бях причинила раните):



Но няма как да разберете каква болка беше това. По време на концерта изобщо не мислех за тях, но в момента, в който трябваше да се раздвижа исках да изкрещя! На 18-ти изобщо не излязох. Не можех да мърдам.

Ето го и знаменцето. Това е минути преди да се отправим към летището в София:

Денят е 3ти юни, мястото е Wembley Arena, часът е някъде около 17:30. Вече съм се подредила пред входа, от който трябва да пуснат всички поръчали по един или друг начин скъпоценните (във всеки един смисъл) билети, включващи бекстейдж пас за няколко мига с Бий.



Там съм с приятелка, която щеше да се присъедини към концертна емоция по-късно, а сега се опитваше да ме успокои като ме караше да си представям как Бионсе дриска, та да осъзная, че тя е обикновен човек като нас. :hihi: Обявих я за най-бруталното същество на света и продължих да си треперя. :hihi:




Около 18:00ч. започнаха да ни пускат, за да си вземем билетите. Оказа се, че тези, които бяхме с meet and greet трябва да изчакаме да дойде организаторката на цялата процедура, за да ни ги даде заедно с официалните бекстейдж пасове. Сигурно не е нужно да ви казвам, че това бяха изключително дълги мигове, а аз имах чувството, че ще предизвикам земетресение с треперенето си. Голямата група от чакащи правеше картинката още по-изнервяща. Ами ако бях последна?!?... Това е лошото да се включиш в meet and greet в Лондон - там Бионсе има ужасно много фенове.
Започнаха да ни викат по имена. Чух своето само след три други... О, БОЖЕ!!! Вкараха ни подред в един коридор. С трепереща ръка написах смс на приятелката ми. Тя ми отговори отново с нещо свързано с тоалетни и ходене по голяма нужда... Вече нищо не ми действаше! Повтарях само "Oh, my God!" поне ако не можех да съчиня нищо друго малко по-късно, да ме разбират, че е на английски.
Придвижихме се напред. Видях една от китаристките на Бионсе. После две от танцьорките... Минавахме покрай съблекални и в един момент ни спряха. "No hugs, no kisses, leave your bags outside!" Очевидно бяхме стигнали. Щях да ревна!... Не ревнах, щото аха да го направя и хлъцнах! Първите четирима се бяхме озовали вътре в стаята и ТЯ БЕШЕ ТАМ! Номер четири ми осигури възможност да присъствам на срещите на тримата преди мен. Надявах се да не ни евакуират покрай разтрисане на помещението (така де... вече съвсем не можех да си владея треперенето...) Първата мацка се виждаше с нея за около 5892750923 път и съществуваше вероятност да й се е случвало да мярка физиономията на Бионсе по-често от тази на майка си в последните седмици, така че логично, вълнението при нея липсваше. За сметка на това, Бий я беше запомнила и сама поиска да я гушне. ВРЪЗКАРКААААААА!!! Следваха две момчета, единият от които ирландец. Не помня дали тя го попита или той си каза (бях след него, та вече почти бях загубила способностите на ушните си миди и очните си ябълки), че е ирландец и тя с много весел тон възкликна "Ама аз другата седмица имам концерти в Ирландия!"... Явно се изненада, че е пътувало момчето. И после... после дойде моят ред... Приближих се към нея и успях да възкликна, че имам около хиляда пеперуди в корема си, но докато го казвах, тя съзря ТЕНИСКАТА! Боже, толкова съм си благодарна, че ми хрумна гениалната идея да направя блузка с надписа от знамето! ТЯ ГО ПРОЧЕТЕ НА ГЛАС!!! "А Bulgarian bее is here for queen B"... Като на "queen B" се захили и личицето й светна! Казах ви, че ако имам способността да говоря ще я накарам да произнесе "Bulgaria". Е, направи го! А в този момент аз й съобщих, че съм пътувала специално за концерта и че всяка измината миля (щото тя мисли в мили, не в километри) си е заслужавала!




После тя ми каза "I love your T-shirt" и ме прегърна за снимка. Направиха ни три. Аз нахилена като чушка, тя в обичайния си безмилостно красив вид. Май пропуснах да кажа... ДА, ПО-КРАСИВА Е НАЖИВО ако изобщо можете да си го представите... И безкрайно очарователна и естествена!...
Точно преди да се разделим ме погали успокояващо по гърба, при което на мен ми се разтрепериха коленете и успях само да й повторя два пъти "You're amazing!" и да й изпратя въздушна целувка. Трябваше да тръгвам...








Излязох от стаята и се разплаках. Чух само как някой каза "Oh, she's crying", грабнах си чантата и хукнах покрай всички, на които тепърва им предстоеше среща... исках да вляза колкото се може по-бързо в залата, където щях да се слея с общото емоционално състояние. Намерих си мястото. Беше перфектно и се падах до едно от момчетата, които бяха минали преди мен. Той ме попита как е минало, аз само повтарях колко е красива. В един момент усетих как и той запя същата песен и направихме чуден синхрон.



Малко след 20:30 шоуто започна!!!





















След концерта в Лондон писах статия за списание Блясък. Ето я сканирана:

Лелееееее,ей тва се казва направо дневник на един концерт.....мнооого яко си го направила.Само да спомена,че Еми ми даде да прочета онази статия за Блясък,която написа.Тя също е много добра.Направоооо....немам думи.Броас,браос!!!!

Концертите са два, моля, моля. Радвам се, че ти е било интересно да прочетеш емоционалните ми писания. Пожелавам подобни преживявания на всеки!

Анна, мерси, че си публикувала пълните си впечатления за концертите на който си била!!!
Аз също ще копирам разказа, който написах веднага след като се върнах.Той беше и първия пост в сайта!
Разказът ми е значително по-къс, но предвид факта че спомените ми от концерта са изключително замъглени(което е разбираемо) той все пак дава бегла представа за неповторимото изживяване!!!

Първо трябва да кажа, че ходенето на този концерт беше най-невероятното нещо, което ми се беше случвало.Там се сбъдна мечтата ми да видя Beyonce на живо и след концерта бях малко тъжна, защото бях останала с една мечта по-малко.В началото, когато отидох чакахме Lemar(подгряващия изпълнител) около един час,а самия той пя половин.Beyonce беше пристигнала със закъснение и за това започна да пее по-късно.Чакането си струваше!Когато излезна аз естествено се разплаках не вярвах че я виждам.Концерта мина идеално.Докато пееше Flaws and All Beyonce се разплака.Пя великолепно, както сме я чували и на запис.Атмосферата беше невероятна хората обожават Би.Когато концерта свърши станахме прави и пляскахме 10 минути.Всички тропаха с крака и залата буквално се тресеше(невероятно чувство) и Би излезе за още една песен.След концерта успях да си купя сямо два гигански плаката(на всички останали бутки за сувенири на Би беше пълно).Записах само няколко клипчета на разбрицания си телефон, които за жалост на мога да кача на компютъра.От Виена си купих и B'day deluxe and Anthology album.

Естествено, когато съм писала разказа, турнето е било в началото си и не съм знаела, че разплакването на Flaws and All е режисирано и честно казано се радвам, защото така въздеиствието беше много по-голямо!!!
Ето и клипчета, които не съм заснела аз, но са специално от моя концерт!Не мога да повярвам, че съм била там!

Ето снимки на Би на излизане от хотела във Виена!!!Само като си помисля, че този хотел може да е бил на няколко преки от нашата квартира...


Ето снимки от концерта!Не мога да разбера, защо от концертите в другите страни има много снимки и то с идеално качество а от моя са само тези!Сами се сещате, че дори и с лошо качество тези са най-ценните снимки на Би които съм имала!







Тези снимки не съм ги правила аз, защото ме беше страх да внеса апарат, заради забраната!

Ето и клипчета, които са качени в youtube от хората били на моя концерт!

https://www.youtube.com/watch?v=aBYFcZ-hyLo
https://www.youtube.com/watch?v=gXV2Dw6g59Q
https://www.youtube.com/watch?v=IxnO09TER5g
https://www.youtube.com/watch?v=SNGkHKgEspk
https://www.youtube.com/watch?v=-qNmttsB8A
https://www.youtube.com/watch?v=BmrfirpTiJY
https://www.youtube.com/watch?v=Z3TUNAc2T8M
https://www.youtube.com/watch?v=U7b-mi8caX0
https://www.youtube.com/watch?v=xU-bok3S_KI
https://www.youtube.com/watch?v=NkS6NNgXiFc
https://www.youtube.com/watch?v=USh8VyL155w
https://www.youtube.com/watch?v=GJ4OZ5lNcXk
https://www.youtube.com/watch?v=5bWfv8OfcJ4
https://www.youtube.com/watch?v=Uy-8CXd9smQ
https://www.youtube.com/watch?v=KB0jzW-Y0Kw

Браос браос

Еми, препоръчвам ти да направиш като мен. Ако ти се занимава, разбира се. Аз почти събрах целия концерт в Лондон от клипчета, които свалям от където се сетиш. Но схемата е следната: виждам, че някой е качил клипче в ютюб да речем. Веднага му пиша съобщение и го питам дали може да ми прати оригиналния файл (защото събирам всичко от концерта дъра-бъра). В повечето случаи отговарят. По-хубавото е, че се оказва, че имат и други клипчета, които не са качени. Пращат и тях. Питам също дали са правили снимки. Така си намерих жестоки снимки от Оберхаузен. Направо ми се събраха очичките. Аз имам предимство, че мога да им предложа собствените си снимки за размяна, но е имало случаи, когато дори не са искали нищо насреща, така че ако ти успееш да измъкнеш нещо от един човек, после можеш да разменяш с онова, което ти е пратил той.
Днес събрах последната си реколта, състояща се от 9 нови клипчета и 10 нови снимки от концерта ми в Лондон. Момчето беше изключително отзивчиво и чак ми благодари, че съм проявявала интерес към неговите неща... хи-хи
Успех!

Мерси много, това е супер идея ще пробвам!!!

speak_my_mind, за мен е удоволствие да знам, че съм успяла да създам такава емоция у някого.

Браос и Ива вече е в форума

damita,четох това в Блясък.Нямаш си и представа колко ти завиждам... А как си се сдобила с тези VIP пропуски?

Противно на онова, което бяха добавили в статията ми (че ВИП-овете се раздават), всъщност фенклубът просто предоставя възможност да се закупи ВИП пакет.

Леле!И за колко?

Цените варираха за различните места. Не ми се ще да споменавам колко дадох аз, но започваха от $400 и най-скъпите бяха около $1000.

Нашите сигурно са на друго мнение но за мен 400 $ са нищо,ако ви дя Бионсе на живо

И за мен е така. Хубавото е, че не ми се налага да се съобразявам с чуждо мнение как да си харча парите. Когато ги имам разбира се...

Намерих едни снимки от Виена, не знам дали ги имаш:
http://www.beyonce.de/board/thread.php?threadid=32

Леле хора много ви завиждам ,че сте успяли да видите Би.Ама завиждам искрено .